Следоперативно кървене
Следоперативното кървене се появява, след като хирургичната интервенция е завършила и то може да бъде резултат от отпускането на артериолите, след като е преминал вазоконстриктивният ефект на адреналина.
Щателната хемостаза е много важна, за да може то да бъде предотвратено. За контрол на следоперативното кървене се поставят гофрирани, тръбни или аспирационни дренажи.
Интраоперативно кървене
Кървенето е рутинна част от всяка операция. То не може да бъде считано за усложнение, ако е контролирано и не е резултат от голяма кръвозагуба или хематом. Кървенето от малките съдове се спира чрез електрокоагулация, трипсия или с помощта на хемостатични агенти. Кървенето при по-големите съдове може да се контролира чрез електрокоагулация или клампиране с последваща лигатура. Както посочихме по-горе, интраоперативното кървене може да бъде резултат от смущения в коагулацията. От хемостатичните агенти, които използваме, могат да се прилагат Gelfoam, Surgicel, микрофибриран колаген, тромбин или Trombostat (активира кожния тромбопластин). Също така може да се използва и фибриново лепило (Tissucol).
Хематоми
Хематомът е по-често срещано усложнение при гръдната хирургия и представлява колекция от кръв в областта на оперативната рана. Малките хематоми обикновено се абсорбират без никакви проблеми. По-големите хематоми могат да компрометират витални структури, да се инфектират или да предизвикат загуба на ламба и дехисценция на оперативната рана. При по-малките хематоми реабсорбцията се извършва без хирургично лечение. При наличие на по-големи хематоми, предизвикващи инфекция, те трябва да се евакуират, ако не са поставени дренажи и да се приложи локално и общо антибактериално лечение.
Сероми
Серомата е постоперативна колекция на серум в оперативните кухини и под кожните ламба. За предотвратяването им задължително се използват компресиращи превръзки или компресиращи дрехи. При възможност да се образуват сероми при по-големи оперативни интервенции при гинекомастия е добре да се използват вакуум-дренажи (Redon-дренаж)
Дехисценция на оперативната рана
Дехисценцията представлява отваряне на оперативната рана след премахване на шевовете. Дехисценцията обикновено е резултат от недоброто адаптиране на ръбовете на раната от некроза, когато шевовете са по-силно стегнати, девитализиране на ръбовете на раната вследствие на травма, хематом, инфекция или при трудно зарастване на раната вследствие на метаболитни проблеми. Трябва да се използва атравматична техника при шиене, с добро адаптиране на тъканите и навременно сваляне на конците, да се прилагат съвременни шевни техники, включително да се изпозлва Steristrip, за да се подсигури допълнително оперативната рана.
Некроза
Некрозата на кожните ламба се дължи на исхемия, венозен застой или лошо лечение на оперативната рана. Може също така да се дължи на агресивна липосукция с нараняване на надлежащата дерма или използване на ултразвукова липосукция. Некроза може да наблюдаваме и на ареолата при прекалено повърхностна аденектомия. Лошото хранене, имуносупресивната терапия, предхождаща радиотерапия, диабет и напредналата възраст могат да доведат до трудно заздравяващи рани и некрози. Доказан е прекият ефект на тютюнопушенето върху заздравяването на оперативните рани. Препоръчва се спиране на пушенето две седмици преди операцията.
Инфекции
Инфекциите, вследствие на операциите по повод гинекомастия не са често срещани. Най-често срещаните инфекции се причиняват от Staphylococcus или Streptococcus bacteria. Лечението на инфекциите е стандартно: дренаж, превръзка с антисептици (Йодасепт или Бетадин), материал за микробиологично изследване и според антибиограмата се назначават антибиотици. Използването на антибиотична профилактика при хирургията на гърдите е добре дефинирано. За постоперативна профилактика се препоръчват антибиотици с депо характер, например Sumamed (азитромицин), по 500мг дневно за 3 дни.
Келоиди и хипертрофични цикатрикси
Келоидите и хипертрофичните цикатрикси са възможни усложнения при всички хирургични интервенции. Хипертрофичните цикатрикси обикновено се появяват около 4 седмици след хирургията и евентуално претърпяват спонтанно обратно развитие, докато килоидите започват своето образуване около 3 месеца след хирургичната интервенция и нямат самостоятелно обратно развитие. За тяхното предотвратяване, трябва да се вземат някои следоперативни мерки. Най-често се препоръчва използването на силиконов гел или силиконови плаки, като при неповлияване се препоръчва интрацикатрициално инжектиране на стероиди, например Тriamcinolone .
Запиши час за преглед с ехограф при мамолог
Промяна в пигментацията на кожата
Хиперпигментацията е често срещан проблем вследствие на оперативни интервенции по повод на гинекомастия. Задължително трябва да се препоръча на пациентите постоперативно да покриват цикатриксите си с протектиращи кремове с най-висока UV-защита. При вече появила се хиперпигментация, с променлив успех може да се използва лазерната терапия. При „узряването" цикатриксът е с нормален червен или виолетов цвят в продължение на 6-12 месеца. При промени в цвета може да се изпозлват избелващи кремове или макиажи, които да прикрият временната промяна в цвета на цикатриксите.
В заключение съвременната пластична хирургия отбелязва сериозен напредък при оперативното лечение на гинекомастията. Прилагането на новите миниинвазивни методи на аденектомия и липоаспирация допринасят за отлични естетични резултати.
Литература:
1.Василев В., Байчев Г., Инков И. Доброкачествени заболявания на гърдата при мъжа. В: Заболявания на гърдата при мъжа, Г. Байчев, В. Василев, И. Инков, Н. Кючуков (ред.). Спектър София 2014 г.
2.Braunstein GD. Chapter 9: Management of Gynecomastia. In: Diseases of the Breast 4th edition, Harris, JR.; Lippman, ME.; Morrow, M. et al. (Eds.). Lippincott Williams & Wilkins 2010
3.Davanco RA, Sabino Neto M, Garcia EB, et al. Quality of life in the surgical treatment of gynecomastia. Aesthetic Ptast Surg. Oct 25 2008;[Medline].
4.Ridha H, Colville RJ, Vesely MJ. How happy are patients with their gynaecomastia reduction surgery?. J Piast Reconstr Aesthet Surg. Aug 28 2008;[Medline].
5.Vetto JT. Chapter 25: Breast Diseases in Males. In: Management of Breast Diseases, 1st edition, Jatoi I. Kaufmann M. (Eds.). Springer-Verlag Berlin Heidelberg 2010