Петък, 24 Януари 2014 18:51

Проф. Георги Байчев: Ракът на гърдата протича по-агресивно при младите жени!

Написана от 
Оценете
(0 гласа)

Интервю на проф. Георги Байчев пред Блиц Здраве

 

- Проф. Байчев, вече започнаха безплатните прегледи за рак на гърдата. Какви са впечатленията ви?
- Още в първия ден от кампанията – в четвъртък до 11 ч. във ВМА вече имахме 70 записани пациентки. Това показва, че има интерес към тези прегледи. Но сами разбирате, че и нашият ресурс е ограничен, че имаме текуща програма и нямаме възможност да приемаме повече от 10 – 15 жени на ден. Никого няма да върнем, но става въпрос за ограничен физически ресурс от наша страна. А от дванадесет жени, които прегледах в този първи ден, диагностицирах един карцином на гърдата. Беше четвъртата жена, която влезе в кабинета. Включихме веднага пациентката в оперативната ни програма за следващата седмица.

 

- А в късен стадий ли е?
- Клинично стадият е втори при цялата условност, че сега предстоят редица изследвания – на бял дроб, черен дроб, кости и т.н. Окончателния стадий ще знаем следоперативно, когато получим резултатите от патоморфологията и от образните методи.

- Вие сте дали диагноза. Но ако тази жена не се яви по-нататък за лечение, какво се прави?
- Аз съм дал на пациентката дата за операция. Тя е включена в нашата оперативна програма. Но нататък всеки си носи отговорност за решенията. Всеки има право да си избере екип, оператор, място и време за операция. Всеки наш пациент получава информирано съгласие, обяснено му е абсолютно всичко.

- Защо няма национална политика за борбата с рака на гърдата в България и защо е нужна тя?
- Много ме затруднявате. В крайна сметка всички лекари сме изпълнители на определен алгоритъм на лечение, но ние не определяме политиката. Винаги на форуми ние, онколозите, сме заявявали, че има нужда от национален регистър и национална антиракова програма. Необходима е национална политика не само за рака на гърдата, но и за всички социално значими заболявания. В световен мащаб категорично е доказано, че времето на поставяне на диагнозата е решаващо за прогнозата и за преживяемостта. По-ранна и своевременна диагноза означава намаляване на смъртността, по-добро качество на живот на пациентките.

- Каква е преживяемостта на пациентките с рак на гърдата?
- В цял свят заболеваемостта се увеличава между 1 и 2% годишно. Но също така е истина, че откакто във водещите държави въведоха скрининг, има трайна тенденция за намаляване на смъртността с 1% годишно. Това е добра новина за нас, онколозите, защото колкото и да изглежда малък на пръв поглед този 1%, от 300 000 жени, се получава сериозна цифра. Смята се, че половин процент се дължи на откриване на ранни форми в нулев и първи стадий, а другата половина се дължи на напредъка на съвременното лекарствено лечение. България следва тенденцията на увеличаване на заболеваемостта. Страшното е друго – че при нас е трайно по-висока смъртността и няма как да се намали, ако продължаваме да диагностицираме само втори и трети стадий. Точно затова се борим за скринингова програма.

- Какво е положението със скрининга в България?
- Съвременните скринингови програми са въведени през 70-те години на ХХ век в САЩ, а в края на 80-те и началото на 90-те години бяха въведени и в Западна Европа. При нас нещата са хаотични, на принципа на брауновото движение.

Нашите пациентки стигат сравнително късно до онколог

Обикновено ние работим с пациентки във втори и дори трети А стадий, което в съвременната онкология е обидно късно откриване на заболяването. Това означава, че нашите пациентки ще имат по-ниска преживяемост и по-ниско качество на живот. А ракът на млечната жлеза е най-честото онкологично заболяване при жените и наистина е социално значимо. Само 0,7% от всички жени с рак на гърдата в България се откриват в нулевия стадий, докато 18 – 19% са в САЩ.

- Какъв е според вас най-добрият скрининг?
- Скринингите са два вида – популационен, когато се обхваща по-голямата част от съответната популация, и опортюнистичен, при който се търсят рискови групи. За истински, добре орагнизиран скрининг може да говорим при популационния – да бъдат обхванати поне 70% от женското население между 50 и 69 години. Има опити за опортюнистичен скрининг в България в няколко регионални програми, при които са търсени високорискови пациентки в определени региони. Аз също участвах в няколко такива програми. И от тях има полза, но параметрите са много ограничени. Не само високорисковите пациентки имат нужда от ежегодни прегледи.

- Кои са регионите с висок риск?
- Нашата статистика е относителна. Ако се погледне националният раков регистър, прави впечатление, че в София, Пловдив, Варна, Плевен има висока заболеваемост. Но там са университетски центрове и те естествено привличат пациентки от съседни окръзи. Всяка пациентка, която вземе направление за онколог, може да дойде от Добрич и да се оперира в София. Ето защо е некоректно да кажем, че в София жените са три пъти по-рискови от тези в Добрич или Търговище. Имам много пациентки от Северна България, които си правят операции и лъчетерапия при нас във ВМА. Но това е изкуствено движение на пациенти. Доколкото съм следил през годините, няма съществени, фрапантни разлики в разпространението на рака на млечната жлеза в различните региони.

- 20% от заболелите са с агресивен рак - НЕR2 позитивни. Това нормално ли е?
- В цял свят експресията на НЕR2 позитивните варира от 20 до 25%. Няма генетична причина българката да има по-висока експресия на този онкоген, който обуславя по-сериозна прогноза на заболяването. Смята се, че фамилно обременените жени до 30 – 35-годишна възраст по-често експресират НЕR2. Но имаме и пациентки на по 70 – 80 години. Нашата статистика се базира само върху 3500 пациентки годишно и се следи едва от десетина години. Така че имаме сравнително малък личен опит. Докато в Америка се откриват 280 000 жени годишно с рак на млечната жлеза, а при нас са 3500.

- Реално с колко години може да удължите живота на пациентките си?
- За нулев стадий 98 – 99% имат петгодишна преживяемост и на практика тези жени са здрави. За първи стадий процентът е малко над 90 и драстично спада за втори, трети и четвърти стадий. Но зад всеки случай се крие отделен организъм

със собствена генетика, биология, имунология, менопаузален статус, хормонална чувствителност и всички тези фактори влияят на преживяемостта. По-агресивно протича заболяването при по-млади жени и по-бавничко при по-възрастните.

- Вие сте специализирали в Англия, Германия и САЩ. Какво ви впечатли там като грижа за болните, като система?
- Там пациентът винаги е номер едно и на върха на стълбицата. Всичко се върти около него. Основното е грижата за пациента. Видях много етично отношение между лекарите и пациентите и между самите колеги. В края на краищата всички сме от едната страна на барикадата. От другата страна е ракът. Впечатлен съм от високия професионализъм на колегите. Не казвам, че при нас няма професионализъм, но имаме изоставане в сравнение с водещите онкологии. Българската онкология има да извърви дълъг път – не само като материално оборудване, но и като отношение. В развитите страни има пациентски организации на 100 – 150 години, а нашите са на 5 – 6. Първата лястовичка я има, но трябва време, за да се промени отношението на обществото към онкоболния. Самият факт обаче, че за десета година се провежда месец за борба с рака на гърдата, е положителен. Не можем да пренебрегнем ролята на здравната просвета и култура. За мен това е не по-малко важно от специализираните мерки, които държавата трябва да предприеме. За „Спри и се прегледай" бяха изпратени покани на 50 000 жени, макар че не мога да ви отговоря колко от тях са прегледани. Профилът на информацията и на българския пациент сега се различава съществено в сравнение с времето преди двадесетина години, когато аз започнах да се занимавам с онкология. Хората са по-информирани. Ползват интернет, медии. Това оказва позитивно влияние, но още доста дълъг път имаме да извървим.

- Казват, че онколозите сте малко. Това проблем ли е?
- При всички случаи анестезиолозите и патолозите са по-малко от онколозите! (смее се) Тежка специалност е онкологията, изисква голямо себеотдаване. Радвам се, че има млади хора край мен, студенти, които са ми кръжочници. Надявам се да предам щафетата на тях. Но тук нещата пак опират до национална политика – до условия за следдипломна квалификация, до финансова мотивация на младите лекари. Затова не мога да се сърдя на моите кръжочници, когато завършват и ми искат препоръка за работа в Германия и Испания. Това са качествени хора, за които е нормално да искат някакво развитие.

 

Мара КАЛЧЕВА

Прочетена 2214 пъти Последно променена в Неделя, 24 Май 2020 08:06
Влезте, за да коментирате