Най-често възниква като резултат от задръжка на секрет в дилатирани млечни синуси, епитела на които е претърпял плоскоклетъчна метаплазия.
В литературата се среща под наименованията мамарна дуктална ектазия, перидуктален мастит, комедомастит и плазмоклетъчен мастит.
Обикновено засяга възрастта между 40 и 55 години и може да се съпътства от продължително лечение с фенотиазинови препарати или хиперпролактинемия.
Патоморфологично освен един или няколко разширени млечни синуса, изпълнени с десквамирани епителни и псевдоксантомни клетки с перидуктална възпалителна реакция (лимфоцити, хистиоцити, неутрофили) и перидуктална фиброза и хипереластоза. С течение на времето може да се развие т.нар. облитериращ мастит, при който възпалителния инфилтрат обхваща стената на каналите и богатата на колаген съединителна тъкан стеснява силно лумена.
Клинично най-чисто се проявява със секреция от зърното, периодична болка и поява на субареоларно уплътнение, което с течение на времето обсцедира.
За разлика от острия пуерперален мастит, където най-често се изолира Staphylococcus aureus, тук инфекцията е смесена и освен стафилококи се откриват стрептококи, ентерококи, анаероби.
Плътната формация, често причиняващи и ретракция на мамилата, поставя в диференциално-диагностично отношение изключването на карцином на гърдата.
Запиши час за преглед с ехограф при мамолог
Бул.Свети Наум 51, 1164, София, България
Тел: 0883427500