Фиброаденом - клиника и поведение

Детайли

Последно обновена на Понеделник, 02 Юни 2025 22:58

Написана от BreastUnit

Посещения: 325814

СЗО определя фиброаденома като „дискретен доброкачествен тумор, който се състои от съединителна тъкан и епителна пролиферация”.

В своята класическа форма, фиброаденомът е едно от най-често срещаните, добре разпознаваеми и сравнително лесно третирани доброкачествени нарушения.

Това е плътен, добре ограничен доброкачествен тумор, съставен от епителни и мезенхимни компоненти на лобулите. Честотата му при жените варира от 15 до 23 %. Обикновено се диагностицира между 25 - 35-годишна възраст. Има бавен растеж, с изключение на ювенилния подтип, характерен за юношеската възраст, за който е типичен бързия растеж.

Лобуларният произход на фиброаденома обяснява неговите характеристики, включително предпочитането му да се появява при млади жени по време на активното развитие на лобулите и важната роля на стромата при фиброаденомите. Туморът произхожда от хормоно-зависимата строма на лобулата, а не от фиброзната съединителна тъкан на млечната жлеза.

Можете да направите преглед при мамолог онлайн или да запишете час 

Фиброаденомът е хормоночувствителен тумор, който реагира на промените в нивата на естроген. Той може да нараства по време на бременността и да се свива след менопаузата, когато нивата на естроген са намалени.

Високите нива на естрогеновия рецептор са свързани с епителна пролиферация, докато ниските нива се асоциират с мезенхимна клетъчна пролиферация.

Етиологията на фиброаденомите все още не е напълно ясна, но е възможно повишените нива на bcl-2 гена в епителните клетки да играят роля в техното развитие.

Пациенти с фиброаденоми могат да имат понижени нива на фоликуло-стимулиращия хормон (FSH) и повишени нива на пролактин и естрадиол.

Хистологично, фиброаденомите се различават на периканаликуларни и интраканаликуларни. Интраканаликуларният тип е свързан с изразена стромална пролиферация и деформация на жлезните компоненти, като стават цепковидни. Периканаликуларният тип се характеризира с растеж на стромата около жлезните структури, които имат кръгъл отвор.

Фиброаденомите могат да проявят голямо разнообразие от структурни вариации. Ето някои от тях:

Ювенилен фиброаденом: Това е вариант на фиброаденома, който се характеризира с повишена клетъчност на двете фази на тумора (епителна и стромална).

Специално за теб – пакет "Женска грижа За НЕЯ" с -50% отстъпка!

Лактационни промени: При някои жени фиброаденомите могат да покажат промени, свързани с лактацията или съпътстващи повишена хормонална активност.

Апокринни промени: Фиброаденомите могат да показват промени, свързани с апокринната активност, като апокринни клетки или апокринни метаплазии.

Сквамозна метаплазия в епитела: Понякога епителът на фиброаденомите може да претърпи сквамозна метаплазия, която е промяна в типа на клетките в епителния слой.

Други структурни промени: Фиброаденомите могат да показват гигантски многоядрени клетки, белези на фиброкистични промени, миксоидни промени, инфарциране, хиалинизация на стромата, калцификации в стромата, компоненти от различни видове тъкани като мастна, хрущялна, костна или гладкомускулна тъкан, както и различна степен на атипия в епителната компонента.

Може ли фиброаденом да изчезне?

Фиброаденомът при млади жени обикновено се проявява като малко, кръгло или лобулирано образувание в гърдата. Той може да бъде твърд на допир и има голяма подвижност поради своята капсулирана структура. Това означава, че фиброаденомът е обграден от тъканна обвивка, която го прави подвижен при палпация.

При възрастни жени обаче клиничната картина на фиброаденома може да бъде по-разнообразна. Възможно е инволутивните фибротични промени, свързани с напредване на възрастта, да доведат до по-сложна диагностика. В такива случаи, фиброаденомът може да се усеща като малко, твърдо образувание с умерена подвижност.

Понякога може да има значително увеличение в размера на тумора при бременни. Това се свързва с общата жлезиста хиперплазия, дължаща се на инфаркция или стромална хиперплазия.

След менопаузата се предполага, че туморите инволюират. По време на този процес може да се появят калцификати.

Поставянето на диагнозата обикновено не представлява проблем. Понякога може клинично да бъде сбъркан с дебелостенна киста. В този случай тънкоиглената аспирационна биопсия подпомага диагнозата.

Каква е разликата между киста и рак на гърдата?

Поведението включва проследяване през 6 месеца в рамките на 2 години с ехография при жени до 30 години и мамографски след 45-годишна възраст. 

Класическото хирургично лечение е ексцизия на формацията чрез малък разрез над фиброаденома. При тумори под 3 см се прилага периареоларен разрез. Описани са различни минимално-инвазивни техники като най-често срещана е вакуум-асистираната биопсия.

Има тенденция фиброаденомите да се лекуват с хормонална терапия като – тамоксифен, даназол и прогестогени. Поради липса на хистологични резултати и дългосрочно проследяване, липсват резултати. Viviani et al. публикували данни за резултатите от лечението на 65 пременопаузални пациентки, които приемали различни дози тамоксифен за 50 дни. Пациентите, които получавали 20 мг дневно показали значително намаляване в размера на туморите, като фиброаденомът бил ексцизиран в края на проведения период.

Фиброаденом при бременност

Фиброаденомите често се проявяват с увеличение в размерите по време на бременност и секреторни промени при лактация, и показват регресия след раждане. Azzopardi документирал научни съобщения демонстрирайки подобни секреторни промени по време на лактация при пациенти, получавали високи дози прогестогени.

Миксоиден фиброаденом

Това е наследствено състояние, при което фиброаденомите се свързват с миксоми на сърцето и кожата. Тези промени са описани при синдром на Карни.

Фиброаденом с многоядрени гигантски стромални клетки

Powellи кол. са описали 11 случаи на фиброепителни тумори, които съдържали многоядрени гигантски стромални клетки, установени при незабележителни промени в гърдата.

Фиброаденом и рак на млечната жлеза

Има три клинични аспекти на връзката между фиброаденом и рак на млечната жлеза, които трябва да бъдат обсъдени.Това са:

• връзка на рака с фиброаденома
• наличие на последващ рак на гърдата при пациенти с фиброаденом
• възможна прогресия на фиброаденома до филоиден тумор.

Фиброаденом при мъже

Макар и рядко, се наблюдават при пациенти, провеждащи терапия с естроген при лечение на карцином на простатната жлеза. В резултат на стимулация на естроген при мъжа може са се развият следните състояния: гинекомастия, фиброаденом, филоиден тумор и фиброаденоматоидна хиперплазия. Последната се среща често при терапия със спиронолактон.

За Пациента:

• Фиброаденомът е плътен, добре отграничен, доброкачествен тумор, който е съставен от епителни и съединителни компоненти на лобулите.
• Често се характеризира с бавен растеж и се развива предимно през 25-35 годишна възраст.
• Той е хормоночувствителен тумор, който зависи от менструални нарушения и нараства бързо по време на бременността.
• При пациенти с фиброаденом се откриват понижени серумни във фоликуло-стимулиращия хормон (FSH), а нивата на пролактина и естрадиола са повишени.
• Повечето фиброаденоми са от 2 до 5 см по размер.
• Клинично фиброаденомът при млади жени се проявява като малко, кръгло или лобулирано, твърдо, дискретно уголемяване с голяма подвижност.
• След менопаузата се предполага, че туморите инволюират.
• Поведението включва проследяване в динамика - клинично и ехографски при жени и мамографски след 40-годишна възраст. При бързонарастващи фиброаденоми или липса на възможност за контролни прегледи се извършва оперативно лечение. Също така има тенденция фиброаденомите да се лекуват и с хормонална терапия.

Литература

Инков, И., Байчев, Г. Доброкачествени заболявания на гърдата. В:Заболявания на млечната жлеза, том 1, Г.Байчев (ред.). Спектър, София 2013

Mansel RE., Webster DJT., Sweetland HM. Benign Disorders and Diseases of the Breast. 3^rd edition. Elsevier Limited 2009

Moinfar F. Biphasic Tumors Schroder G ed., Essentials of diagnostic breast pathology A practical approach. Springer-Verlag Berlin Heidelberg 2007, 318-349.  

Sanders, ME., Brooks, JSJ., Palazzo, JP. Mesenchymal Lesions of the Breast. In: Palazzo, JP., editor. Difficult Diagnoses in Breast Pathology. Demos Medical Publishing,USA, 2011

• < Предишна