Диагностика на гинекомастията

Детайли

Последно обновена на Четвъртък, 26 Декември 2024 12:42

Написана от BreastUnit

Посещения: 41582

Псевдогинекомастията или липомастията се срещат често при мъже с наднормено тегло и трябва да се разграничават от истинската гинекомастия, която се характеризира с твърда дискретна субареоларна тъкан или дифузна фиброжлезиста тъкан, която наподобява на женската гърда.

Гинекомастията може да бъде едностранна или двустранна. Едностранната се среща по-често от лявата, отколкото от дясната страна. Гинекомастията обикновено е безсимптомна и се открива като случайна находка по време на клиничен преглед. Тя може да се представи с болка и чувствителност, особено ако състоянието е в остър стадий.

След снемането на подробна анамнеза, включваща информация за предхождащи заболявания и прием на медикаменти, се извършва внимателен локален статус целящ разграничаване на истинската гинекомастия от псевдогинекомастията (тип III и IV) и евентуален карцином на гърдата. При всички пациенти задължително се извършва и преглед на тестисите.

Повечето пациенти с гинекомастия са безсимптомни при провеждане на клиничен преглед. При тези с гинекомастия, причинена след прием на лекарствени препарати или в резултат на различни патологични състояния могат да се проявяват с карцином или болка в мамилата и напрежение. Приблизително 10 % до 15 % от мъжете с гинекомастия съобщават за получена травма на гърдата точно преди или по време на разпознаването на състоянието. Не е ясно дали травмата на гърдата сама по себе си може да причини гинекомастия. Възможно е при много от пациентите с предшестваща травма да има дразнене на гърдата от травматичната увреда, която всъщност да доведе до откриване на съществуващата гинекомастия. Въпреки че половината от пациентите имат клинично проявена двустранна гинекомастия, хистологичните данни са показали, че на практика всички пациенти имат двустранно уголемяване на гърдата. Тази разлика може да се обясни с асинхронен растеж на двете гърди и разликите в количеството на жлезната и стромалната пролиферация.

Гинекомастията трябва да бъде разграничена от другите състояния, които причиняват уголемяване на гърдата. Въпреки наличието на доброкачествени състояния като неврофибром, дермоидна киста, липом, хематом и лимфангиом, тези абнормалитети при разпита на пациента и клинично обикновено могат да бъдат разграничени от гинекомастия. Двете състояния, които имат важна роля за отдиференциране от гинекомастията са псевдогинекомастия и карцином на гърдата. Псевдогинекомастията се отнася до уголемяване на гърдата поради мастно отлагане, а не поради разрастване на жлезните клетки. Пациентите с това заболяване често имат наднормено тегло и нямат оплаквания от болка и дразнене на гърдата. Освен изследването на млечната жлеза трябва да се постави и правилна диагноза.

Диференцирането на гинекомастия от карцином на гърдата обикновено може да бъде постигнато чрез внимателно физикално изследване.

Карциномът на гърдата при мъже най-често е екцентричен по локализация и едностранен, (вместо субареоларен или двустранен), и е с твърда повърхност, за разлика от гинекомастията, която има тенденция към по-ръбава повърхност. Пациентите с карцином също могат да имат придърпване на кожата и ретракция на зърното, като в 10 % от случаите се открива секрет от зърното, докато тези с гинекомастия могат да се проявяват с аксиларна лимфаденопатия. Ако двете състояния не могат да бъдат отграничени клинично, трябва да се извърши мамография, ТАБ за цитологично изследване и отворена биопсия. В продължение на 20 и повече години не е установена тенценция за повишен риск от карцином на гърдата при мъже с гинекомастия.
Данните обаче показват, че честотата на синдрома на Klinefelter е увеличена до 50 пъти при мъже с рак на гърдата. В противоречие на това, не са открити други изследвания за увеличаване на риска от карцином на гърдата при пациенти с този синдром.

Можете да направите консултация с мамолог (д-р Инков) и да запишете час.

Лабораторни показатели
Лабораторните тестове включват изследване на чернодробната и ендокринна функции, включително измерване на серумния андростенедион, 17 -ОН прогестерон или 24 часово съдържание на 17 -кетостероиди и прегнандиол в урината; плазмен естрадиол и човешки хорионгонадотропин (hCG), плазмени лутеинизиращ хормон (LH), тестостерон (Т) и полов хормон, свързващ глобулините (SHBG).
При високи стойности на LH и нисък Т най-често се касае за тестикулна недостатъчност. При едневременно ниски LH и Т причината за гинекомастията обикновено е повишена естрогенна продукция. Ако и двата хормона (LH и Т) са над нормата се касае за андроген-резистентно състояние или за гонадотропин секретиращ тумор. При съмнение за хипертиреоидизъм се препоръчва измерване на серумния тиреостимулиращ хормон (TSH) и свободния тирооксин (Т4).

Мамография
Мамографията има съществена роля при поставяне на диагноза гинекомастия на млечната жлеза.

Мамографски карциномът на млечната жлеза при мъжа се различава от гинекомастията. При карцином на мъжката гърда, плътността е локализирана субареоларно. Карциномът може да бъде с кръгловата, овална или неправилна форма и е често лобулиран. Калцификатите се проявяват с пръчковидна форма.
Мамографията е основен диагностичен метод, който се използва за оценка на гинекомастията при възрастни мъже, а ехографията се използва предимно при препубертетна гинекомастия.

Ехография

Ехография на тестисите се провежда, ако нивото на серумния естрадиол е повишен и резултатите от клиничния преглед дават съмнение за тестикуларно новообразувание.

Ехографското и евентуално биопсично изследване на тестисите е задължително при клинично изследване.
При високи стойности на hCG е необходима компютърна томография на гръден кош, корем и малък таз за локализиране на евентуален първичен тумор.

Можете да направите преглед при мамолог онлайн или да запишете час

Литература:

1.Василев В., Байчев Г., Инков И. Доброкачествени заболявания на гърдата при мъжа. В: Заболявания на гърдата при мъжа, Г. Байчев, В. Василев, И. Инков, Н. Кючуков (ред.). Спектър София 2014 г.

2.Braunstein GD. Chapter 9: Management of Gynecomastia. In: Diseases of the Breast 4th edition, Harris, JR.; Lippman, ME.; Morrow, M. et al. (Eds.). Lippincott Williams & Wilkins 2010

3.Chinyama CN. Chapter 15: Male Breast Lesions. In: Benign Breast Diseases, 2^nd edition, Chinyama CN. (Ed.). Springer-Verlag Berlin Heidelberg 2014

4.Vetto JT. Chapter 25: Breast Diseases in Males. In: Management of Breast Diseases, 1st edition, Jatoi I. Kaufmann M. (Eds.). Springer-Verlag Berlin Heidelberg 2010

5.Yitta S.,CI Singer,HB Toth et al. Sonographic appearances of bening and malignant male breast disease with mammographic and pathologic correlation. J Ultrasound Med, 2010, 29,931-947

• < Предишна
• Следваща >