Поведение при карцином ин ситу - биология и патология

Детайли

Последно обновена на Събота, 03 Септември 2022 13:11

Написана от Д-р Иван Инков

Посещения: 24540

Дуктален карцином ин ситу, болест на пейджет на гърдата, лобуларен карцином на гърдата, микрокалцификати в гърдата

В зависимост от начина на растеж, без или с разрушаване на базалната мембрана на каналите или дуктулите в лобулите, карциномът може да бъде неинвазивен или инвазивен.

Концепцията за преинвазивните карциноми на гърдата е предложена от Chetle в далечната 1906г. През 1932г. Broters използва термина ин ситу за да опише неинвазивният етап от развитието на рака на гърдата. Предизвикателството за разграничаването на силно атипичните пролиферативни лезии и ин ситу карцинома остава и до днес.

Тяхното познаване и идентифицирането на предраковите лезии са от решаващо значение за развитието на ефектвивни, превантивни стратегии.

Настоящият напредък в молекулярната биология и генетика, и точната оценка на риск от последващ карцином от доброкачествено заболяване на гърдата днес позволяват един по-логичен подход в поведението при жени с висок риск.

Невинаги доброкачествената хиперплазия преминава в атипична хиперплазия,ако обаче факторите,отговорни за ADH продължават,тези атипични промени ще прогресират,ще засегнат по-големи зони и може да се развие DCIS.Тази прогресия не е неизменна и има случаи на регресия,въпреки че честотата на това явление не e известна.

Честота на неинвазивните карциноми зависи главно от провеждането на скринингови програми и варира от 0,7 % (България, 1996) до 18,2 % (САЩ, 1998) от всички карциноми на гърдата. По правило те нямат тенденция към метастазиране. Независимо от това подходът към тях трябва да бъде много внимателен.

Карциномът ин ситу на гърдата може да бъде класифициран най-общо в две категории:

Дуктален карцином ин ситу – неинвазивно състояние на патологично променени клетки в млечния канал и лобуларен карцином ин ситу – неинвазивна високорискова лезия, която произлиза от лобулите и терминалните каналчета на гърдата. Лобуларният карцином ин ситу е рисков индикатор за развитие на последващ инвазивен карцином на млечната жлеза. Той не трябва да бъде считан за преканцероза и поради това не се налага локално лечение.

Дуктален карцином ин ситу (DCIS)/ Дуктална интраепителна неоплазия (ДИН 1-3)

В литературата се среща и с термина интрадуктален карцином. Най-често клинично се представя като палпираща се формация (в 75 % от случаите под 10 mm и само в 0.21 % по-голяма от 4 сm), а по-рядко протича със секреция от зърното, екзаматозни промени по мамилата или е безсимптомен). Макроскопски той невинаги се опипва добре като обикновено се проявява с калцификати, видими мамографски. Благодарение на скринингови програми, честотата му непрекъснато нараства - от 4 000 в САЩ през 1982 г. до 24 000 само за 10 години по-късно (1992).

Интрадукталният карцином е мултифокален в 30 % от случаите и при 1 до 3 % от пациентките се съпътства от инвазивен дуктален карцином, като тези негови прояви са по-чести при туморите с по-големи размери.

Съществуват няколко различни типа дуктален карцином ин ситу – комедо, крибриформен, солиден, папиларен, микропапиларен и болест на Пейджет.

Класификация на дукталната интраепителна неоплазия (ДИН)

ДИН 1А – Плоскоклетъчна епителна атипия

ДИН 1B - Атипична дуктална хиперплазия

ДИН 1C - Високо-диференциран дуктален карцином ин ситу (G1)

ДИН 2 – Умерено-диференциран дуктален карцином ин ситу (G2)

ДИН 3 – Ниско-диференциран дуктален карцином ин ситу (G3)

ДИН 1А се представя с малки разширени канали покрити с единичен или многослоен епител, лека атипия с увеличена митотична активност. ДИН 1 В се характеризира с малка лезия с размер под 2мм, включваща един или няколко канали. Тя е морфологично неразграничима от високо-диференцирания дуктален карцином ин ситу (ДИН 1 C)

От практична гледна точка атипичната дуктална хиперплазия трябва да бъде считана като много малък дуктален карцином ин ситу (ДИН1 С) с подобна морфология и биологична характеристика.

Папиларен карцином ин-ситу - наличие на формация в гърдата и/или кръвенист секрет от мамилата. Често се среща при постменопаузални пациентки. Открива се папиларна лезия, разположена сред кистично дилатиран канал. Разполага се в лумена на каналите и/ или в терминалните дукту-лобуларни единици.

Болест на Пейджет на гърдата

Това състояние се характеризира с наличие на жлезни епителни клетки с белези на малигненост. Това състояние се наблюдава обичайно в контекста на подлежащ инвазивен или ин-ситу карцином. Мамилата и ареолата могат да са засегнати от разязвяване, зачервяване на кожата, люспене на епидермиса, наличие на кръвенист секрет или ретракция на мамилата.

Прогнозата при болестта на Пейджет на гърдата се определя от съпътстващата туморна находка.

Лобуларен карцином in situ (LCIS) / Лобуларна Интраепителна Неоплазия (ЛИН)

Хистологично се отличават три основни варианта на лобуларната неоплазия – атипична лобуларна хиперплазия (ЛИН 1), класически лобуларен карцином ин-ситу (ЛИН2) и плеоморфен лобуларен карцином ин-ситу (ЛИН 3). ЛИН1 и ЛИН2 имат сходни цитологични характеристики, различаващи се само по степента на включване в лобуларното пространство.

ЛИН 3 се демонстрира с по-висока степен на атипия, с некрози сходни с ниско-диференциран дуктален карцином ин ситу (G3), които се различават морфологично.

Честотата на LCIS варира от 1 до 6 % от всички карциноми на гърдата и 30 - 50 % от неинвазивните форми. По-чест е при пременопаузални или фамилно обременени жени. При него липсва палпаторна и мамографска находка, а най-често се намира след биопсично изследване.

Лобуларният карцином ин ситу често е мултицентричен (60 - 70 %) и двустранен (30 %). Има ниска пролиферативна активност, обикновено е ER (+) и рядко е свързан със свръхекспресия на онкогени.

Очевидно е, че определянето на категорията ”ВИСОК РИСК” е първата значителна стъпка към ефективна превенция на заболяването. Фамилната обремененост е най-широко признатият рисков фактор за развитие на РМЖ. Рискът нараства с увеличаване на броят на роднините. Около 5-10 % от карциномите на гърдата се дължат на специфична унаследена мутация, най-често BRCA 1/2 мутация, която придава много висок риск от развитие на рак.(в диапазона от 40 до 85% в зависимост от населението).

Атипичната хиперплазия се свързва с 4-5 пъти повишена вероятност от малигнена дегенерация. При наличие и на други рискови фактори кумулативният риск се увеличава още повече.

Ин ситу карциномите на гърдата заемат особено важно място в процеса на канцерогенезата. LCIS обуславя от 7 до 12- кратно увеличение на риска и се счита за ”МАРКЕР”, а не за анатомичен прекурсор на инвазивен рак. За разлика от него DCIS е „АНАТОМИЧЕН ПРЕДШЕСТВЕНИК” на инвазивен РМЖ.

Можете да направите консултация с мамолог на тел: 0883427500 (д-р Инков) и да запишете час.

Литература:

1. И, Иванов. Неоплазми на млечната жлеза. В: Заболявания на млечната жлеза, том 2, Г. Байчев (ред.) Спектър София 2014

2. M-J Cardoso and C. Vrieling. Management of carcinoma in situ. Breast Cancer: Essentials for Clinicians. ESMO Press 2017

• < Предишна
• Следваща >