Рак на гърдата при мъжа - патология и рискови фактори

Детайли

Последно обновена на Понеделник, 19 Юни 2023 21:45

Написана от BreastUnit

Посещения: 61741

Рак на гърдата при мъжете симптоми, лимфни възли на гърдата, рак на гърдата стадии, причини за рак на гърдата.

Най-ранният регистриран случай на мъж с рак на гърдата (РГМ) е описан от Едвин Смит от египетски папирус (3000 – 2500 г.пр.н.е.).

Касае се за рядко заболяване, независимо, че има тенденция за увеличаване на заболеваемостта през последните 25 години. Честотата му е около 100 пъти по-рядка от тази при жената и е под 1% от всички случаи на рак при мъжете изобщо. (1,2)

Заболяването е наблюдавано при пациенти от 5 до 93 годишна възраст, като честотата му се увеличава с напредване на възрастта до 80 години, след което тя не се променя.

Карциномът засяга по-често лявата гърда на мъжа и е по-чест при чернокожите отколкото при бялата раса.В някои части на Африка може да достигне до 15% от всички неоплазми на гърдата.(2,3)

Съществуват големи различия в честотата на РГМ в различните географски райони на света, които варират от 0,1/100000 до 3,4 случая/100000. За САЩ през 2014 година по данни на ACS се очакват 2,360 новодиагностицирани случая със заболяването, и около 430 смъртни случая. (4)

Приблизително от 15 до 20% от случаите с РГМ съобщават за фамилна анамнеза (родственички с карцином на млечната жлеза или яйчниците).

При мъжете с BRCA2 мутации рискът от последващ рак е от 5 до 10 %, в сравнение с общата популация, където този риск е 0,1%. Що се касае до BRCA1 мутациите този риск е от 1 до 5 %. Мутациите в CHEK 2 иPTEN гените също могат да бъдат отговорни за някои случаи с рак на гърдата при мъжа.

Повишените нива на естрадиол също водят до риск от последващ РГМ. Например при синдрома на Klinefelter (вродено заболяване с XXY хромозома) вероятността от развитието на последващ карцином на гърдата е 1:100. Това се дължи на по-ниските нива на андроген и повече естрогени при тези мъже.

Рискови фактори при рак на гърдата

Пациентите с чернодробна цироза също имат относително по-ниски нива на андрогени и по-високи на естрогени, което увеличава риска от гинекомастия и РГМ. Според редица автори, честота на рак на гърдата при мъже с цироза ще бъде висока, ако тези пациенти живеят по-дълго.

Транссексуалните лица, които приемат екзогенни естрогени също имат повишен риск от тези заболявания.

Има данни , че затлъстяването също леко повишава вероятността от последващ РГМ.(5)

Пациенти след орхиектомия, както и такива с някои заболявания с тестикуларна хипофунция имат риск от развитие на карцином на гърдата. Безплодието, е проблем описан в много случаи, и доказва значението на хормоналения дисбаланс в патогенезата на РГМ.

Запиши час за преглед с ехограф при мамолог

Повишен риск е доказан при работещи мъже продължително при висока околна температура (стомано-добивни и други производства), което може да повлияе на тестисите и нивата на андрогените в организма.

Що се отнася до гинекомастията , тя е описана като рисков фактор, но не е ясно дали тя повишава риска за последващ рак на гърдата, или рисковите фактори за РГМ са същите, както и за гинекомастията.

Леко завишен е рискът и при повишена консумация на алкохол, тютюнопушене и лъчево облъчване в млада възраст.

Допълнително интересно откритие е, че наличието на костна фрактура след навършване на 45 годишна възраст е рисков фактор (релативен риск - 2,20) за последващ РГМ. (3)

Гърдата на мъжа се развива до пубертета, по начин подобен при жената. Поради липсата на естрогенна стимулация през пубертета развитието на гърдата при мъжа спира на този етап. Така нормалната гърда на възрастен мъж прилича на незрялата гърда при девойката.

Приблизително при около 57% от мъжкото население над 44 годишна възраст се опипва осезаема жлезна тъкан в областта на гърдата.

Въпреки , че най-често срещаната болестна единица е гинекомастията, мъжете могат да развият и много други доброкачествени и неопластични заболявания, в това число и първичен рак на гърдата.

Гинекомастия - определение и класификация

РГМ е хетерогенно заболяване, включващо два основни компонента: локорегионален: заболяване на гърдата и регионалните лимфни възли и системен: микрометастази и/или клинично доказани разсейки в далечни фокуси.

Диагнозата се поставя най-често с цитологично изследване или с щанцова (core-cutting needle biopsy) биопсия. Туморите най-често са разположени ретроареоларно и обикновено се идентифицират палпаторни и с ехо/мамография. За отбелязване е факта, че тук по-рядко се откриват микрокалцификати , в сравнение с рака на гърдата при жената.

Неинвазивните карциноми на гърдата при мъжа са редки. Честотата на DCIS варира от 5 до 8%, като най-често се касае за папиларен или крибриформен вариант. Лобуларният ин ситу (LCIS) е много рядък , защото в мъжката гърда липсват терминални лобули. (6, 7, 8)

Що се касае до инвазивните тумори, по данни на SEER, в 93,7% от случаите се касае за инвазивни дуктални или некласифицируеми карциноми , в 2,6% папиларни, в 1,8% муцинозни и само в 1,5% лобуларни карциноми (за разлика от жените, където тяхната честота достига 12-13%). (6, 9)

За отбелязване е и факта, че мъжките карциноми имат по-високи нива на хормонрецепторна експресия: 90% са естроген рецептор позитивни и 81% са прогестерон рецептор позитивни. За разлика от жените, тук се отчита много по-рядко HER-2 свръхекспресия (в около 5% от случаите). Данните за експресия на р53 варират от 3,7% до 20.8% в различните проучвания. (3)

Ролята на андрогенния рецептор в мъжката гърда не е уточнена. Отчетени са нива от 34 до 95% , но този рецептор не се асоциира с прогнозата на заболяването. (3). Високата честота на Bcl-2 позитивни РГМ може да предполага антиапоптотични механизми в канцерогенезата на заболяването, а краткият период до прогресията при MIB-1 положителните тумори подкрепя ролята на пролиферативната активност като негативен прогностичен фактор при мъже с карцином на гърдата.

Прогностични фактори при рак на гърдата - класификация

Като цяло, данните за конвекционалните маркери не се различават значително от тези при жените.

Настоящите данни показват, че РГМ прилича на постменопаузалният рак на гърдата при жената , но е необходима повече информация и по-ясно разбиране на молекулярната биология, за да се потвърди тази констатация.

Вече са идентифицирани две различни подгрупи рак на гърдата при мъже, луминална М1 и луминална М2, които се различават от добре установените присъщи подвидове рак при жената. В момента се проучват някои нови биомаркери за РГМ (например NAT1). Това налага необходимостта от допълнителни перспективни проучвания, за да се създаде основа за оптимално лечение на пациенти в ерата на персонализираната медицина.

Литература:

1.Български Национален Раков Регистър. Заболеваемост от рак в България, 2011. Том XXII, 2013. www.sbaloncology.bg

2.Shah S.,S.Bhattacharyya,A.Gupta et al. Male breast cancer: a clinicopathologic study of 42 patients in Eastern India. Ind J Surg Oncol, 2012, 3,3,245-249

3.Korde LA.,JA Zujwski,L.Kamin et al. Multidisciplinary meeting on male breast cancer: summary and research recommendations. Clin Oncol, 2010,28,2,2114-2121

4.Breast cancer in men. American Cancer Society, 2013, www.cancer.org

5.Yager JD.,NE Davidson. Estrogen carcinogenesis in breast cancer. N Eng J Med, 2006, 270-280

6.Am N., D.Dissanayake, C.Metcalf et al. Clinical and imaging features of male breast disease, with pathological correlation: a practical essay. J Med Imaging, 2014, 58,2,189-198

7.Hotko YS. Male breast cancer : clinical presentation, diagnosis, treatmen. Exp Oncol, 2013,35,4,303-310

8.Ishida M.,T.Umeda,Y Kawai et al. Mucinous carcinoma occuring in the male breast. Oncology Letters, 2014, 7, 378-380

9.Iuanow E.,M.Kettler,P.Slanetz. Spectrum of disease in male breast. AJR,2011,196,247-259

• < Предишна
• Следваща >