Може ли фиброаденом да изчезне?

Детайли

Последно обновена на Четвъртък, 03 Октомври 2024 14:19

Написана от Д-р Иван Инков

Посещения: 24309

В тази статия ще получите информация относно:

• Видове фиброаденоми - симптоми, причини, рискови фактори
• Как се диагностицират фиброаденомите?
• Как се различава фиброаденом от рак на гърдата?
• Ехографски критерии и белези на доброкачественост и злокачественост на едно образувание. 
• Оценка по BI-RADS и различни диагностични подходи при установен фиброаденом
• Лечение при различни видове фиброаденоми и превенция

Информацията от статията не одобрява никакви лечения или лекарства като безопасни, ефективни или одобрени за лечение на конкретен пациент. Статията е базирана на съвременни препоръки и проучвания с доказана полза!

Може ли фиброаденом да изчезне?

Това е един от най-често задаваните въпроси от пациентите в мамологичния кабинет.

За да може да дадем отговор на този въпрос, трябва първо да обясним какво e фиброаденом на млечна жлеза, какви са видовете и причините за неговата поява.

Фиброаденомът е нераково (доброкачествено) образувание в гърдата. Той представлява кръгло топче в гърдата с гладка повърхност, подвижно, състоящо се от фиброзна и жлезиста тъкан. 

В повечето случаи тези образувания могат да се свият или да изчезнат без лечение. Вашият мамолог може да наблюдава фиброаденома с течение на времето, за да види как се променя, или да препоръча операция на фиброаденом на гърдата.

Какви са видовете фиброаденоми?

Съществуват два основни вида фиброаденоми:[1,6]

Обикновените фиброаденоми са най-често срещаните. Характеризират се с бавен растеж, с размер от 5 мм до 5 см. Могат да бъдат единични или множествени. Тези бучки не увеличават риска от злокачествен тумор на гърдата. Под микроскоп биопсираната тъкан изглежда еднородна (клетките са еднакви навсякъде).

Комплексните фиброаденоми са по-често срещани при жени над 35 години и обикновено са по-големи. Под микроскоп патологът може да открие някои разлики в клетките (те не са еднородни както при обикновения фиброаденом). На мамография могат да се видят калцификати или малки кисти. Те могат да увеличат риска от злокачествени новообразувания. Срещат се в около 15% от случаите.

Други видове фиброаденоми включват:[1,6]

Гигантски фиброаденоми, които са с размер над 5 см. Среща се при тийнейджъри на възраст между 17 и 20 години.

Юношески фиброаденом (ювенилен) - рядък, среща се при деца и тийнейджъри на възраст между 10 и 18 години. Предимно се проявяват като единични образувания.

Ювенилните и гигантските фиброаденоми са с големи размери – 5 до над 15 см.

Фиброаденомите могат да бъдат структурна част от различни типове изменения и образувания на млечната жлеза: фиброепителни лезии, филоиден тумор, бифазен тумор, миксоиден фиброаденом, склерозирал фиброаденом, фиброаденоматоидни промени. Тези термини описват различни хистологични и структурни характеристики на туморите и лезиите в гърдата.

Фиброаденом на гърдата симптоми - кои са?[2,6]

Фиброаденомите са твърди образувания, които не са изпълнени с течност както кистите, и могат да бъдат открити навсякъде в гърдата, а в редки случаи и в аксиларната област (особено при допълнителна млечна жлеза, която може да се появи след кърмене). Могат да се движат свободно под кожата, а при натиск причиняват болка засилваща се няколко дни преди менструация. В редки случаи (2-4%) по-големите по размер фиброепителни лезии могат да съдържат малки кисти (както при доброкачествен тип филоиден тумор).

Фиброаденом на гърдата причини:

Хормонално-обусловени причини -  Фиброаденомите са склонни да растат по време на бременност или при прием на хормонална терапия, когато нивата на естроген са повишени. Това се дължи на факта, че естрогенът стимулира растежа на жлезната тъкан в гърдите. След преминаване на менопаузата, когато нивата на естроген са по-ниски, фиброаденомите обикновено се свиват или намаляват. Tе се развиват в областта на лобулите на жлезната тъкан в гърдите. Лобулите са отговорни за производството на мляко по време на лактацията.[1,6,7]

При пациенти, които са претърпели бъбречна трансплантация и са подложени на терапия с циклоспорин А, може да се наблюдават множествени фиброаденоми с големи размери. Това се дължи на влиянието на терапията върху растежа на фиброаденомите или на други механизми, свързани с имунната система и хормоналния баланс.[7]

Редки генетични синдроми като фамилна аденоматозна полипоза (FAP) или наследствена дифузна гастроинтестинална полипоза (HNPCC) могат да бъдат свързани с появата на фиброаденоми в млечната жлеза. Тези генетични синдроми имат връзка с мутация в APC гена, който играе важна роля в регулацията на клетъчното делене и растежа.

Фиброаденомите или фибромите, които се появяват като извънабдоминална форма на тези генетични синдроми в млечната жлеза, са резултат от системно въздействие на мутацията в APC гена върху различни тъкани в организма.

В патогенезата на фиброаденомите са описани различни аномалии в хромозома 16, 18 и 21. В около 60% от фиброаденомите (изключение е миксоидният фиброаденом) са установени мутации в MED12, RARA и TERT гени, които са свързани с дисбаланс в нормалните сигнални пътища, активиращи се от естрогена и организация на извънклетъчния матрикс (има влияние върху клетъчното поведение и функциониране, включително в развитието на различни заболявания).[7,25]

Мутациите в MED12 ген са свързани в около 70% и с най-честите доброкачествени гинекологични тумори - лейомиоми (миома) [26]; филоидни тумори в около 80%; фиброаденоми в 86%; хронична левкемия в 5-9%; карцином на простатата в 5%; рак на гърда в 33% и рак на яйчници в 3% [27].  

Какви са рисковите фактори за фиброаденома?[6]

• Пол: Фиброаденомите са по-често срещани при жени.
• Възраст: По-голяма вероятност за поява на фиброаденоми има при жени между 15 и 35 години.
• Раса: Хора с по-тъмен цвят на кожата са по-предразположени към образуване на фиброаденоми.
• Хормонални фактори: Фиброаденомите са хормоночувствителни тумори и са свързани с естрогенната стимулация. Повишените нива на естроген, като тези по време на бременност, при прием на хормонозаместителна терапия при менопауза и някои видове противозачатъчни могат да увеличат риска.
• Семейна анамнеза: Имайки близък роднина (майка, сестра) с история на фиброаденом или злокачествен тумор на гърдата, рискът за развитие на фиброаденом се увеличава.
• Лична история за фиброаденом: Ако сте имали фиброаденом в миналото, имате по-голям риск от повторно появяване на тези образувания.

Как се поставя диагноза на фиброаденом?[1]

Някои фиброаденоми са твърде малки, за да ги забележите. Ако Вие или Вашият мамолог откриете бучка, той може да извърши някои изследвания, за да определи какъв тип образувание имате:

Образни изследвания, включително мамография и ултразвук (ехография).

При ехография на гърди се използват звукови вълни, за да се създадат снимки на вътрешността на гърдата. Ако сте на възраст под 30 години, Вашият мамолог вероятно ще използва ехография на млечна жлеза, за да провери дали имате топче в гърдата. Ултразвукът ясно показва размера и формата на фиброаденома. Този метод може също така да покаже разликата между твърда бучка в гърдата и киста, изпълнена с течност.

Какво е мамография? - Мамографията използва рентгенови лъчи, за да направи изображение на тъканта на гърдата. Тя открива границите на фиброаденома и го разграничава от другите тъкани. Но мамографията може да не е най-добрият образен метод за фиброаденоми при по-млади хора, които могат да имат плътна тъкан на гърдата. Плътната тъкан затруднява забелязването на разликата между типичната тъкан на гърдата и тази, която може да е фиброаденом. Също така, поради риска от радиация при мамографиите, те обикновено не се използват за изобразяване на тумори в гърдите при хора под 30-годишна възраст.

Научете повече за факторите, които повишават или намаляват плътността на гърдата

 Доброкачествени образувания подобни на фиброаденоми: аденом при кърмене (лактационен аденом); комплексна киста (твърда на допир, но пълна с течност); мастни лобули; интрадуктален папилом (образувание в млечните канали, често с данни за калцификати).

Преканцерози и локално агресивни лезии: Филоиден тумор – 20-40% се характеризира с кисти, разнородна структура и неправилни граници.

Злокачествени образувания:

Инвазивен дуктален карцином на гърдата особено с грейдинг 3 (нискодиференциран), медуларен тип, тройно-негативен рак на гърдата – характеризира се с овална форма и микролобулирани, или ясни граници (както при фиброаденом) на ултразвук, с данни за леко задно акустично усилване под формацията, имитиращо кистозна структура. (Повишен брой случай при високо-рискови пациенти с установена мутация в BRCA ген с тройно-негативен рак на гърдата).[3]

Дуктален карцином ин ситу, нискостепенен тип.

Муцинозен карцином – високоплътностен тип (трудност при разграничаване при плътна млечна жлеза на мамография).

При съмнения във формата, границите, структурата и типа засенчване може да се препоръча иглена биопсия на гърдата (кор биопсия) под ехографски или мамографски контрол. Това изследване включва вземане на проба от фиброаденома и изпращането ѝ в лабораторията за анализ.

Не се отстранява хирургично фиброепителна лезия, без тя да бъде биопсирана и изследвана първоначално!!!   

Биопсия и резултати от хистологично изследване са необходими за точното определение на характера на лезията (неговата биология) и изключване на евентуална злокачественост. Това помага на медицинския екип да направи правилното решение относно подхода за лечение и поведение на пациента. Пример за злокачествено образувание наподобяващо фиброаденом или фиброепителна лезия може да бъде тройно-негативният рак на гърдата (агресивен рак), който след кор биопсия, дори при размер на тумора под 2 см, се препоръчва лечение с предоперативна химиотерапия, с цел да се намали размерът на образуванието и да се контролира заболяването преди хирургичното лечение.[3]

Как се лекуват фиброаденомите?

1. Ехографски критерии/белези, които определят една бучка като доброкачествена или вероятно злокачествена.

Критерии/белези за доброкачественост:[8]

- Образуванието е добре отграничена с хиперехогенно изобразяване = 100% вероятност за доброкачественост. (Най-често липоми и някои фиброаденоми)

- Размерът е по-широк отколкото дълбок = 99% вероятност за доброкачественост т.е. 15мм широк диаметър / 7мм дълбочина

- Леко извити гладки лобулации (<3) = 99% (С червено е показана една лобулация на фиброаденом.)

- При повече от 4 лобулации, образуванието се счита за подозрително - микролобулирани граници = 75% вероятност за злокачественост (С червено са показани лобулациите при биопсично-доказана лезия - дуктален карцином ин ситу).

- Тънка ехогенна псевдокапсула = 99% доброкачествен белег. (Снимката изобразява типичен фиброаденом)

Критерии/белези за злокачественост:[8]

- Спикулирани граници = 87-90% белег на злокачественост

- микролобулации = 75% (малки повърхностни лобулации с размер 1-2мм; повишеният им брой придава по-голяма вероятност за злокачественост)

- ангуларни граници (ъглови граници) = 70%

- засенчване под образуванието = 50% вероятност за злокачествено образувание.

- по-висок отколкото широк = 74-80% (изключение е ниско-диференциран инвазивен дуктален карцином)

- хипоехогенно образувание (черно) = 70%

- разклонен модел - множество изпъкналости от образуванието в рамките на или около канали, простиращи се от зърното, обикновено наблюдавани при по-големи тумори = 30%

- точковидни калцификати, които не причиняват засенчвания = 25%

- разширен канал = 25%

- хетерогенна ехотекстура 

2. Следващата стъпка е да се определи оценката на образуванието по BI-RADS (система за отчитане и данни за изображения на гърдата):[5]

BI-RADS 0 = Непълна – Нуждаете се от допълнителна оценка на изображения и/или предишни мамографии за сравнение

BI-RADS 1 = Нормална

BI-RADS 2 = Доброкачествена

BI-RADS 3 = Вероятно доброкачествена (от 0 до под 2% вероятност за злокачественост)

BI-RADS 4A = Слабо подозрение, с 2 до 10% вероятност за злокачественост

BI-RADS 4B = Умерено подозрение, над 10 до 50% вероятност за злокачественост

BI-RADS 4C = Силно подозрение, над 50 до 95% вероятност за злокачественост

BI-RADS 5 = Много голяма вероятност за злокачественост над 95%

BI-RADS 6 = Злокачествено заболяване, доказано чрез биопсия

AI Woman Clinic Patient Cancer Guide - Първият виртуален асистент за пациенти с женски онкологични заболявания

3. Диагностични подходи

При жени под 30 години:

●Подходът, който се препоръчва от Националната мрежа за борба с рака (NCCN) [9] и експертната група на Американския колеж по радиология (ACR) [10] е да се започне с ехография на гърдата. Ехографията е предпочитаният първоначален образен метод при по-млади пациенти, тъй като повечето доброкачествени образувания в тази възрастова група не се изобразяват на мамография, честотата на рак на гърдата при млади пациенти е ниска (<1%) и теоретично съществува повишен риск от облъчване от мамография при тези пациенти, въпреки че общият радиационен риск от мамография е минимален.[10]

•Ако на ехография се установи обикновена киста, тогава лезията се оценява като BI-RADS 2 доброкачествена и не е необходима биопсия. Въпреки че може да се извърши терапевтична тънкоиглена аспирация на кистата за облекчаване на симптомите, хирургично изрязване на обикновена киста почти никога не се прави и обикновено не се препоръчва.

•Ако на ехография се установи кистозна лезия, която не е обикновена киста (т.е. възпалена киста или частично кистозно образувание), лезията може да бъде биопсирана (ако BI-RADS 4 е подозрителна; напр. има друго образувание в кистата), аспирирана, или внимателно наблюдавана (ако BI-RADS 3 е вероятно доброкачествена) в зависимост от ехографските белези и симптомите на пациента.

•Ако на ехография се установи солидна лезия с ехографски белези, предполагащи фиброаденом (т.е. добре ограничено, овално, с 2-3 леко извити лобулации и тънка псевдокапсула, хипоехогенно, подвижно образувание), това може да се оцени като BI-RADS 3 вероятно доброкачествено и 6-месечно проследяване с ехограф е разумна опция вместо биопсия, при условие че клиничният преглед също предполага доброкачествена диагноза. В някои случаи, при които не е уместно да се наблюдават пациенти с образно изследване (напр. пациенти очакващи трансплантация на орган, или с установен синхронен рак или жени, опитващи се да забременеят), незабавна биопсия за потвърждаване на доброкачествеността е оправдана. Пациентите могат също така да изберат незабавна биопсия пред наблюдение като опция за диагностично поведение на вероятно доброкачествено образувание BI-RADS 3. Някои лекари могат да препоръчат хирургично отстраняване при особено големи, доброкачествени образувания( над 2-3 см), въпреки че няма консенсус относно конкретен размер, при който се препоръчва изрязване.

•Ако на ехография се установи солидна и неопределена (т.е. подозрителна) лезия, често се извършва мамография в допълнение към ехография, тъй като мамографията може да открие свързани подозрителни калцификати или допълнителни образувания. Биопсията е оправдана за подозрително образувание, което е наблюдавано чрез ехография, дори и ако то не се вижда на мамография. Ако мамографското изследване установи доброкачествена лезия, съответстваща на резултатите от ехографията (напр. мастна некроза или калциран фиброаденом), тогава биопсията може да се избегне.

•Ако образуванието не може да се визуализира на ехограф, трябва да се направи мамография, последвана от биопсия, ако клиничното подозрение за рак е високо, докато образуванието може да се наблюдава, ако нивото на клинично подозрение е ниско и ехографията/мамографията са нормални.

Ако първоначалната оценка покаже рак, трябва да се извърши двустранна диагностична мамография преди каквото и да е лечение, за да се изключи неподозирано или по-разпространено заболяване.

При над 40 или повече години  —  Диагностичната мамография е основният метод на избор при оценка на новооткрито образувание.[9] Дори ако то е подозрително за рак, все пак е за предпочитане да се направи образно изследване преди биопсия. Целта на образната диагностика в този случай не е да се постави диагноза рак, а по-скоро да се идентифицират други подозрителни зони или калцификати в двете гърди, така че да могат да се извършат биопсии на най-подозрителните образувания, за да се установи диагнозата рак и да се назначи лечението. Допълнителна оценка след диагностичната мамография зависи от BI-RADS категорията на лезията:

●Пациентите с BI-RADS 1 обикновено провеждат ехографско изследване на гърдата за допълнително характеризиране на лезията по начин, подобен на описания по-горе за пациенти под 30-годишна възраст:

•Солидните лезии, които вероятно са фиброаденоми и отговарят на ехографските критерии за вероятно доброкачествено (BI-RADS категория 3) образувание, имат под 2% вероятност от злокачествено заболяване и могат да бъдат подложени на кратък интервал (6 месеца) на ехографско проследяване, при условие че клиничният преглед също предполага доброкачествена диагноза. Въпреки това, биопсията е оправдана, ако образуването е ново при изобразяване или се увеличава по размер с 20% в обем за период от 6 месеца.[10] В допълнение, BI-RADS 3 лезии при пациенти с висок риск, очакващи трансплантация на орган, или с известни синхронни ракови заболявания, или жени опитващи се да забременеят, трябва да бъдат биопсирани.

•Солидните лезии, които са ехографски неопределени или подозрителни, трябва да бъдат подложени на биопсия или хирургично отстраняване.

•Лезиите, които не се виждат на ехограф, могат да бъдат биопсирани или наблюдавани в зависимост от клиничното подозрение за злокачествено заболяване. По-конкретно, когато мамографията и ехография са нормални или доброкачествени при оценката на образуванието, отрицателната прогнозна стойност е по-голяма от 97 процента, което е успокояващо, когато клиничното подозрение за рак е ниско.[11] Въпреки това, клинично подозрителна лезия трябва винаги да бъде биопсирана, независимо от резултатите от образната диагностика. 

●Пациенти с BI-RADS 2 с доброкачествена лезия не се препоръчва биопсия.

●Пациентите с BI-RADS 3 имат вероятно доброкачествена лезия. Препоръчва се диагностична мамография на 1 г. в продължение на 2 до 3 години, за да се документира стабилността на образуванието. Като алтернатива, ако лезията се вижда на ехограф, тя може да бъде проследявана на всеки 6 до 12 месеца за същия период от време. Лезията трябва да бъде биопсирана, ако се увеличи при повторна мамография или ехография.

●BI-RADS 4 или 5, наблюдавани на мамография, трябва да бъдат биопсирани. При тези случаи се извършва ехография на млечна жлеза и аксила. Ако не се изобразява образуванието на ехография, трябва да се извърши стереотактична биопсия под мамографски контрол.

При жени от 30 до 39 години  —  Ехография или мамография могат да се използват като първоначален образен метод за оценка на пациент на възраст от 30 до 39 години, въпреки че вероятно и ехографията, и мамография ще бъдат извършени тъй като двата взаимно се допълват.

Чувствителността (точността) на ехографията е по-висока от тази на мамографията в 30-39г. възраст (96 срещу 61 процента), а фалшиво-позитивните резултати от двата метода са сходни (11 срещу 6 процента), [12] разумно е да се започне с ехография като първоначален метод. Ако се открие подозрителна формация се препоръчва двустранна мамография. При установяване на злокачествено заболяване в тази възрастова група трябва да се има предвид МРТ на гърдата.

4. Поведение при обикновен (неподозрителен) фиброаденом - BI-RADS 2/3

Фиброаденомите от обикновен тип са доброкачествени твърди образувания, съдържащи както жлезиста, така и фиброзна тъкан. Не е необходимо да се изрязват всички доказани чрез биопсия обикновени фиброаденоми или такива, които са наблюдавани поне 2-3 години, без да променят размера си, неболезнени (стабилни). Въпреки това някои жени желаят образуванието да бъде отстранено, за да не го мислят повече. Недостатъците на хирургията са белези на мястото на разреза, вдлъбнатина на гърдата от отстраняването на тумора, увреждане на дукталната система на гърдата и мамографски промени (напр. архитектурно дисторзия, задебеляване на кожата, повишена плътност).

Криоаблацията е алтернатива на хирургичното изрязване на обикновени фиброаденоми, но трябва да се има предвид само след като е направена кор биопсия.[13] Преходните странични ефекти включват екхимоза, локален оток и дискомфорт, които продължават до няколко седмици след лечението. Перкутанната вакуумно-асистирана ултразвукова ексцизия (мамотом) е друга алтернатива на отворената биопсия за отстраняване на фиброаденоми, но може да бъде по-малко ефективна при лезии над 2 cm.

Ако фиброаденомът се увеличи значително по размер или е симптоматичен, тогава е необходимо изрязване, за да се изключи злокачествена промяна и да се потвърди диагнозата. [14] Бързото нарастване на лезията поражда подозрение за филоиден тумор.

Въпреки че към днешна дата няма стандарт за медикаментозно лечение на фиброаденоми, съществуват доказателствени проучвания, които са постигнали благоприятен ефект.

- В проучването KARISMA (2021 г.), нискодозов тамоксифен (антиестроген) от 2.5-5 мг за период от 6 месеца има благоприятен ефект върху плътността на гърдата при жени преди менопауза като може да я понижи 14-20%. Терапията била с минимални нежелани лекарствени реакции (нощни изпотявания, мускулни крампи, топли вълни) в сравнение със стандартната доза от 20 мг за 5 години (при лечение на злокачествени образувания на млечната жлеза), при която поради дългосрочният прием се проявяват по-сериозни странични ефекти - вагинални промени, тромбози и др. [15]

В доза от 5 мг за 3 години, тамоксифен е показан за лечение на високо-рискови лезии/преканцерози - атипична дуктална/лобуларна хиперплазия и дуктален карцином ин ситу. [24]

В друго проучване на 13 303 жени (NSABP Breast Cancer Prevention trial) са показани резултати с 29% намаляване на риска от ненужни биопсии при доброкачествени заболявания (23% при фиброаденом).[16] Лечението с нискодозов тамоксифен има много добър ефект при хронична болка в млечните жлези (масталгия). [17]

При високо-рискови пациенти над 35 годишна възраст, с риск над 20%, и наличие на фиброаденом, може да се проведе хормонална терапия с Тамоксифен.[18] Какво представлява оценка на риска?

- В друго проучване, проведено през 2021 г. учени изследвали ефектите на метформин (лекарство за намаляване на кръвната захар и инсулин), характеризиращо се с антиестрогенови и анти-пролиферативни свойства при лечение на фиброаденом. В доза от 1000 мг дневно за 6 месеца при малки и/или множествени фиброаденоми с размери 7-10мм се установила до 50% намаляване на размера. При по-големи тумори също се демонстрирал благоприятен ефект. Нежелани лекарствени реакции от прием на метформин: понижаване на витамин Б12, болки в корема при някои жени.[19]

- Алтернативно, билкови екстракти от вечерна иглика и витекс агнус кастус в редица проучвания са показали благоприятен ефект за стабилизиране на обикновени фиброаденоми.  

Комплексен фиброаденом - BI-RADS 3/4

Комплексните фиброаденоми се представят като образувания при палпаторен преглед или като възелчета при мамография или ултразвук. Въпреки това, при патология, те съдържат други пролиферативни промени, като склерозираща аденоза, епителна хиперплазия на канала, епителна калцификация или папиларни апокринни промени. [20] Те са свързани с леко повишен риск от рак, когато са налице мултицентрични пролиферативни промени в околната жлезиста тъкан.

Подходящото лечение на сложни фиброаденоми е спорно. Докато някои смятат, че сложните фиброаденоми изискват пълно отстраняване за хистологично изследване, други предполагат, че те могат да бъдат наблюдавани консервативно с медикаменти след основна биопсия.[20] В една серия от 401 фиброаденоми, 63 (15,7 процента) се считат за комплексни. При средно проследяване от две години, инвазивен карцином е открит само при 1 от 63 пациенти; нейната първоначална основна биопсия е показала атипична лобуларна хиперплазия (ALH), която се счита за високо-рискова лезия.

Има няколко фактора, които увеличават подозрението за филоден тумор или бъдещо злокачествено заболяване. Те включват стромални митози, стромален свръхрастеж, ядрен плеоморфизъм, фрагментация, и инфилтрация на мастна тъкан. Американското дружество на хирурзите на гърда препоръчва хирургично отстраняване в тези случаи.[21]

Гигантски фиброаденоми  —  Препоръчва се хирургично отстраняване. Основното предизвикателство за патолога е да ги разграничи от филодните тумори. Филодните тумори имат повече клетъчен стромален компонент от фиброаденомите.

Ювенилни фиброаденоми  —  Ювенилните фиброаденоми се срещат при млади жени на възраст между 10 и 18 години. Те могат да се различават по представяне и лечение от фиброаденоми при възрастни.

Аденоми  —  Аденомите са епителни образувания на гърдата. Те се отличават от фиброаденомите по оскъдни стромални елементи. Аденомите се делят на две основни групи: тубуларни и лактиращи аденоми. Лактиращите аденоми се появяват често по време на бременност. Те са добре ограничени и лобулирани. Въпреки че може да изискват изрязване поради техния размер, те нямат злокачествен потенциал. Тубуларният аденом е рядка доброкачествено новообразувание на гърдата при жени в пременопауза.[22] Образните или цитологичните характеристики не са специфични; и често се налага хирургично изрязване. 

Показания при кор биопсия и вакуум-асистирана биопсия

Ако фиброаденомът се отстрани веднъж, има ли вероятност той да се появи отново?

Да, възможно е. Фиброаденомите имат склонност да се появяват отново в едната или двете гърди. Това може да се дължи на повтарящите се мутации в MED12 гена ("рецидиващ ген"), който е установен най-често при фиброаденоми, миоми и филоидни тумори.[27]

Трябва ли фиброаденомите да бъдат отстранени?

Лекарите могат да препоръчат отстраняване на фиброаденома, ако той е голям, болезнен или подозрителен. Това обаче не винаги е така. Много фиброаденоми се свиват или изчезват без лечение.

Как мога да предотвратя появата на фиброаденоми?

За съжаление не можете да направите нищо, за да намалите риска от фиброаденоми. Въпреки това можете да предприемете тези стъпки, за да намалите риска от рак на гърдата:

• Извършвайте редовни прегледи на гърдите си.
• Преглед при мамолог и оценка на риска поне веднъж годишно. Разчитане на резултати от мамография не означава мамологичен преглед (оценка на рискови фактори + клиничен преглед + образна диагностика (ехография/мамография) + консултация).
• Провеждайте редовни мамографски прегледи (като започнете от 45-годишна възраст, но и по-рано, ако сте с висок риск). 
• Не пийте алкохол. Ако го правите, консумирайте умерено. Не пушете цигари.
• Хранете се балансирано - консумирането на храни с висок гликемичен индекс може да направи гърдата Ви по-плътна и рискова, а също така повишената киселинност в храната (млечни продукти, месо) се свързва с по-висок риск от някои типове агресивен рак на гърдата като тройно-негативен тип рак на гърдата.  
• Спортувайте редовно (поне 30 мин дневно)
• Поддържайте здравословно за Вас тегло.

Кога трябва да посетя мамолог, ако опипвам бучка в гърдата?

Трябва да се обадите на Вашия мамолог, ако имате следните симптоми:

• бучка в гърдата, която се променя или увеличава
• новооткрита бучка в гърдата
• Изтичане на секрет от зърното или обрив.

Откриването на бучка в гърдата може да е плашещо, но повечето бучки не са ракови. След като разберете какво е усещането за фиброаденом, можете бързо да забележите всякакви подозрителни промени и да разпознаете нови доброкачествени бучки. Повечето хора с фиброаденоми не се нуждаят от лечение. Някои бучки изчезват от само себе си, но никога не приемайте, че нова бучка е доброкачествена, без да я проверите!

Можете да направите преглед при мамолог онлайн или да запишете час. 

Автор на статията:

Д-р Иван Инков, CCB, CAS, ESCO Graduate

Посланик на Европейско Училище по Онкология за България;

Специалист по Онкомамология (Улм, Германия) и Торакална Онкология (Цюрих, Швейцария)

• Следваща >