Рискови фактори при рак на гърдата

Детайли

Последно обновена на Вторник, 19 Септември 2023 11:08

Написана от BreastUnit

Посещения: 59859

Причини за рак на гърдата, злокачествен тумор на гърдата, за колко време се развива рак на гърдата, рак на гърдата симптоми възраст

Карцином на млечната жлеза е най-честият злокачествен тумор при жените у нас и в повечето развити страни (25 % от всички злокачествени новообразувания) и е на първо място сред причините за смъртност от онкологични заболявания.

Заболеваемостта показва големи вариации между отделните страни и света. Разликата между най-ниските (Мозамбик) и най-високите показатели (САЩ) е около 25 пъти.

Рак на гърдата се развива при една от всеки 8 американки. Новодиагностицираните случаи се увеличават в повечето страни със средно 1-2% годишно.

Карциномът на млечната жлеза е най-честото и най-скъпо онкологично заболяване в САЩ. 

В резултат на нарасналата здравна култура, скрининговите програми и наредъкът в терапията през последните две десетилетия се отчита напредък в ранна диагностика за рак на гърдата (намаляване на размерите на първичния тумор с 0,8 cm. на всеки 10 години), намаляване на смърността с 1% годишно и удължаване на преживяемостта с по-добро качество на живот. Същевременно анализа на текущите епидемиологични тендеции в САЩ сочи очаквано увеличение с около 30% на новооткритите случаи между 2010-2030,което може да доведе до риска всяка 4 американка да развива РМЖ през живота си.

Популационният скрининг, ранната диагностика и съвременното лечение ще поставят на все по-голямо изпитание и тежест системата на здравеопазването в допълнение към сериозните психо-социални последици за жените от следващите поколения. Това прави очевидна нуждата от промяна на парадигмата в разбирането на заболяването и разработването на нови и по-ефективни превантивни, диагностични и терапевтични алтернативи за прекъсване на тази негативна тенденция.

Благодарение на по-доброто разбиране на биологията на карцином на гърдта и на резултатите от големи епидемиологични проучвания станаха известни редица фактори, които определят повишен риск от поява на страданието.

Фактори, които повишават риска от развитие на инвазивен карцином на млечната жлеза и препоръки за превенция и намаляване на риска.

В природата карциномът на гърдата се наблюдава при ограничен брой млекопитаещи. Среща се често при мишки, кучета и котки, рядко при плъхове и зайци и е непознат при други видове, като броят на млечните жлези няма връзка с честотата на рака.

За развитието му се допуска влиянието на различни причинители (хормонални, диетични, радиация, вируси и др.), които въздействат чрез разнообразни механизми. За пръв път Ramazani през 1700 г съобщава за по-висока заболеваемост от карцином на гърдата при монахини. Макар, че етиологията на заболяването и до днес все още е ненапълно изяснена, могат да се посочат фактори, свързани с повишен риск, по-важните от които са:

• Възраст. Най-засегната е възрастта от 50 до 70 години. 
• Генетична обремененост. Генетични фактори се установяват в 5 % от всички случаи на РМЖ и в 25 - 33 % от пациентките на възраст под 30 години.

През 1990 г. след анализ на фамилии с повече болни от карцином на гърдата или яйчниците, бе установено, че в дългото рамо на 17-та хромозома е локализиран ген BRCA 1 (Breast Cancer Gene 1). През 1994 г. той бе изолиран и се уточниха мутациите, отговорни за поява на РМЖ. Жени, наследили мутация в BRCA 1 гена са изложени на много по-висока вероятност от развитие на рак на гърдата, като комулативния риск при носителките към 70-годишна възраст е 12 пъти по-голям в сравнение с останалото население. При тези жени съществува и по-висок риск за развитие и на овариален карцином. В общата популация е изчислено че между 1/500 до 1/800 индивида са носители на BRCA 1 мутация. Жените с   BRCA 1 aсоциран рак се отличават по често с хормоно рецепторни негетивни карциноми с висок грейдинг.

През 1995 г. върху дългото рамо на 13-та хромозома бе изолиран друг доминантен, чувствителен за РМЖ ген - BRCA 2. Освен жени, и мъжете, носители на BRCA 2 мутации също са с повишен риск, достигащ до 60 % при мъже над 70 години, докато за останалата популация този процент е 0,1 %.

Оценка на вероятността от развитие на неопластично заболяване през целия живот на жени с мутации в BRCA 1.

Трябва обаче да се подчертае, че само при 5 % от заболелите е открита мутация на доминантен ген за РМЖ. Следователно, генетичният анализ може да подпомогне оценката на риска от развитие на болестта само при незасегнати жени от избрани, високорискови (с повече от 2 - 3 случая) фамилии.

Генетични аномалии при РМЖ.

 Критерии за генетично тестуване за мутация в BRCA1/BRCA2 гени 

• Начин на хранене. Системната консумация на алкохол при млади жени, както и приема на голямо количество липиди в храната могат да повишат риска от заболяване 
• Вероятността от развитие на карцином е относително по-малка при диета, богата на растителни фибри и витамини (А, С, Е). Съотношението по отношение на смърността от заболяването между САЩ и Япония е 3/1 за пременопаузалните жени и 8/1 за постменнопаузалните.Тези важни различия могат евентуално да са свързани с приема на мазнини и калориите в храната. Има данни,че омега-3 полиненаситените мастни киселини съдържащи се в рибеното масло могат да инхибират туморогенезата и клетъчната пролифирация, докато омега-6 полиненаситените мастни киселини, съдържащи се с в богата на мазнини храна могат да ги стимулират.
• Телесно тегло. Връзката между т.нар. body mass index и риска от развитие на РМЖ е в пряка зависимост от възрастта. За затлъстяване можем да говорим, когато теглото е с 20% над предвиденото идеално нормално тегло. При пременопаузални жени със затлъстяване, няма статистически достоверна повишена честота на заболяването. За разлика от тях увеличаването с 10 кг на нормалното телесно тегло при 60-годишни, води до нарастване с 80 % на вероятността от развитие на карцином на гърдата. Пълнотата е индикатор и за по-лоша прогноза при болните с РМЖ и след провеждане на адювантно лечение.

Обяснението е, че при постменопаузалните жени функцията на яйчниците се преустановява и естрогените се произвеждат от периферни тъкани (мастна, мускулна, млечножлезен паренхим), като плазмените нива на естрадиола са по-високи при жени със затлъстяване. Смята се ,че увеличението на серумния биологичен естрадиол води до нарастване на производството на естрогени от ароматазата в масната тъкан и намаляване на на серумната канцентрация на секс-хормон свързващия глобулин.

Плътност на гърдата Жените с по-висока рентгенологична фиброгландуларна плътност на жлезата (над 25%) имат двойно по-висок риск от развитие на различни форми на фиброкистозна мастопатия и последващ РМЖ в сравнение с жените с по-ниска плътност (под 25%).

• Ендогенни хормонални фактори. Удълженото време на експозиция на млечната жлеза към действието на ендогенни естрогени (ранно менархе, късна менопауза, нераждали или с късно първо раждане) е доказан рисков ендокринен фактор за развитие на РМЖ. 

Митотичната активност на жлезния епител варира през различните фази на овулаторния цикъл, като тя е най-висока през късната лутеална фаза. Освен с покачването на естрогените, изразената клетъчна пролиферация между 23 - 27-ия ден на цикъла се свързва и с високите стойности на прогестерона, поради което последният също се приема за рисков фактор в етиопатогенезата на заболяването.

• Екзогенни хормони. В светлината на огромното внимание, което се обръща напоследък в медицинската и популярната литература за употребата на орални контрацептиви (ОК) и хормонозаместваща терапия (ХЗТ), смятаме за уместно да разгледаме фактите и по-специално евентуалната връзка между екзогенните хормони и рака на гърдата:

а\ орални контрацептиви. Те са познати от 40 години и имат голям брой изследвания, целящи да установят дали след продължителното им прилагане се увеличава риска от РМЖ. Днес се смята, че ОК могат да увеличат вероятността от карцином на гърдата, но не директно, а косвено, чрез модифициране фертилитета на жената (отлагане на възрастта на първата бременност, намаляване броя на ражданията). Изследвания на T. Anderson et al. установяват, че приема на контрацептиви увеличава епителната пролиферация в гърдите на нераждали жени, докато повлияването при раждали е незначително.

            б\ Хормонозаместваща терапия.

Тя има доказан благоприятен ефект върху сърдечно-съдовата и костна система, както и върху качеството на живота при жени в климактериум.

Аргументите от онкологична гледна точка срещу нейното продължително приложение са следните: значителна част от туморите на млечната жлеза имат естрогенни рецептори; наблюдавани са стимулиращи ефекти на естрогените и прогестерона върху клетки от РМЖ in vitro.

Независимо, че липсват сигурни доказателства, че овариалните стероиди предизвикват РМЖ, има неопровержими данни за стимулиращото им действие върху вече съществуващи тумори. Следователно, прилагането на ХЗТ трябва да се предшества задължително от изключване наличието на рак на гърдата преди започване на лечението и последва от периодични контролни прегледи за определяне състоянието на млечните жлези.

Според резултатите от големи епидемиологични обзори, непродължителното приемане на ХЗТ (най-често за лечение на вазомоторни симптоми) е безвредно.

При приложение над 10 години, рискът за карцином на гърдата се увеличава с 28-40 %.

Приложението на ХЗТ в климактериума трябва да бъде аргументирано и преоценявано ежегодно, като се вземат предвид желанието на жената да продължи лечението, възможностите за алтернативна (нехормонална) терапия както и новопубликуваните данни за ХЗТ от текущи проучвания. Същевременно погрешното тълкуване или преувеличаването на вече добре установените рискове от ХЗТ може в някои случаи да лиши жените от едно по-добро качество на живот и потенциални дългосрочни ползи за здравето им.

Медикаменти. Продължителният прием (10 и повече години) на някои антихипертензивни медикаменти, и по-специално блокери на калциевите канали увеличава двукратно риска от последващ РМЖ.

• Йонизиращо лъчение. Чести рентгенови изследвания или лъчелечение при жени до 40-годишна възраст (по повод болестта на Hodgkin или др.) увеличават опасността от РМЖ.
• Доброкачествени заболявания с повишен риск за развитие на РМЖ. Пролифериращата фиброкистична болест с атипична (дуктална или лобуларна) епителна хиперплазия се свързва с по-висок (от 4 до 5 пъти) риск от развитие на карцином на млечната жлеза.

Каква е разликата между киста и рак на гърдата

Само 5 % от случаите с биопсия по повод на непролиферираща фиброкистична мастопатия за 25-годишен период развиват карцином на гърдата, докато при фамилно обременени жени и такива с атипична хиперплазия този процент е 40 %.

• Други онкологични заболявания. Доказано е, че жени с предхождащ овариален или ендометриален карцином по-често заболяват от рак на гърдата. РМЖ е и съставна част от някои редки фамилни синдроми, като тези на Li Fraumeni, Cowden’s и Muir.
• Жените, диагностицирани с РМЖ преди 45 годишна възраст имат 5,4 пъти по-висок риск от развитие на втора локализация в контралатералната гърда. За възраста между 45-54г. този риск е 3,4,а след 55г. намалява до 1,3 пъти. Има данни,които сочат че този риск се увеличава при BMIнад 30 кг./m² и при HER2 позитивни първични карциноми.

Обобщавайки може да се каже, че при половината от жените, развили карцином на гърдата не се откриват рискови фактори, което показва, че мерките за предпазване (профилактика) трябва да бъдат насочени не само към групите с повишен риск, а към цялата популация.

 Можете да направите консултация с мамолог

• < Предишна